Образователният път на IB – какво представлява?

Време за четене: 6 мин.

След като разказахме историята и структурата на IB в статията Какво е IB (International Baccalaureate)?, сега ще обясним как изглежда образователният път на IB.

Започваме с първия етап – IB PYP (Primary Years Programme) – 3–12 г. (в България – от детската градина до 4. клас включително):

Гръбнакът на програмата в този етап са 6 трансдисциплинарни теми, които се изучават всяка година с надграждане и задълбочаване на информацията. Общо взето учебната година е разделена на 6 периода, по един за всяка тема. Учи се силно интегрирано — един период/етап (unit) може да включва език, математика, природни науки, социални науки и изкуства, но в даден период всичко се върти около една голяма тема. Набляга се на ключови и свързани концепции, като се добавя и естествено развиване на умения за изследване, критично мислене, комуникация, самоорганизация, работа в екип. Етапът завършва с PYP Exhibition – представяне на изследователски проект на ученика. Подготовката на този проект може да продължи почти цяла учебна година, през която учениците изследват, документират и споделят разбирането си по значим за тях въпрос/възможност.

• Who we are — изследване на личността, идентичността, ценностите, здравето, взаимоотношенията, общностите, културите, правата и отговорностите;
• Where we are in place and time — ориентация в пространството и времето, истории, миграции, открития, как са свързани цивилизации и хора; разбиране на мястото ни в глобалната и историческа перспектива;
• How we express ourselves — как изразяваме идеи, чувства, убеждения, култура, ценности; творчество, изкуство, естетика, комуникация, себеизразяване;
• How the world works — природни закони и процеси, взаимодействие между природния свят и човешките общества, как науката и технологиите влияят на обществото и околната среда;
• How we organize ourselves — как хората се организират в общности и системи, структура на социални организации, икономика, връзки между хората, обществени институции, влияние на решенията върху обществото и околната среда;
• Sharing the planet — устойчивост, ресурси, споделяне, права и отговорности, справедливост, мир, конфликт, съжителство между хора и природа, глобални въпроси, свързани с планетата.

Чрез тези теми учениците не просто изучават факти, а развиват концептуално разбиране, умения за изследване и рефлексия, междукултурна грамотност и социална отговорност.

Продължаваме към следващия етап – MYP (Middle Years Programme) – 11–16 г. (в България – от 5. клас до 10. клас включително):

Тук има по-ясно предметно обучение (език, математика, sciences, individuals & societies и т.н.), но учителите използват глобални контексти и междупредметни връзки, за да не стои знанието „изолирано“.

В MYP трансдисциплинарните теми се превръщат в 6 глобални теми:

• Identities and relationships (Идентичности и взаимоотношения)
• Orientation in space and time (Ориентация в пространство и време)
• Personal and cultural expression (Лична и културна изява)
• Scientific and technical innovation (Научна и техническа иновация)
• Globalization and sustainability (Глобализация и устойчивост)
• Fairness and development (Справедливост и развитие)

Те не са „учебни предмети“, а контекст, през който се задават въпроси, казуси, проекти и задачи.

Тук фокусът отива към Approaches to Learning (ATL) умения: изследване, критично мислене, комуникация, самоорганизация, работа в екип. Оценяването ясно, по критерии (A–D за всеки предмет), със задачи тип проект, анализ, тест, презентация, писане и др. Има и възможност за MYP eAssessment (външни изпити/оценяване) в някои училища на края на етапа – след 10. клас. Оценяването е върху проект, който е резултат от сериозна работа на ученика с помощта на “супервайзър”, който наблюдава процеса от самото начало (избора на тема) до самия край, насочва и подкрепя ученика без да участва пряко в изготвянето на самия проект.

Стигаме до последния етап – DP (Diploma Programme) – 16–19 г. (в България – от 11. клас до 12. клас включително).

Ако ученикът е минал през PYP и MYP, той вече е добре подготвен за последния етап, който е с доста по-академична насоченост или може да се каже – доста по-труден и изискващ усвояване на много и задълбочени знания по предметите на високо ниво. Смята се, че IB ученикът е усвоил ключови умения в предишните етапи на програмата и това му дава възможност за трайно натрупване на знания по предмети, които сам е избрал и са интересни за него и попадат в сферата, в която е добър.

Структурата на този етап е следната:

• Още в края на 10. клас учениците избират 6 предмета (или 7 в редки случаи), които ще изучават през следващите 2 години. 3 (или 4) от тези предмети са на високо ниво, тоест това са “профилиращите” предмети. Единия задължително е английски език, а другите два се избират според профила и интересите на ученика. Често майчиния език се изучава на високо ниво (в България това е възприето като практика). Останалите 3 предмета се изучават на стандартно ниво, като там попада вторият чужд език. Изборът е голям, но е ограничен от 6 групи (език и литература; втори език; обществени науки; природни науки; математика; изкуства или втори предмет от друга група). Не във всички училища се предлагат всички 6 групи, от които да бъдат избирани предмети.
• HL и SL (Higher Level / Standard Level): В DP се учат минимум 3 и максимум 4 предмета на HL (високо ниво), останалите са SL (стандартно ниво). HL означава по-голяма дълбочина и часове: ориентировъчно 240 учебни часа за HL и 150 за SL. За университетите HL често е ключово: например медицина/инженерни специалности може да изискват конкретни HL предмети и висок общ резултат.
• Задължително се изучава DP Core:
  • TOK (Theory of Knowledge) – курс по „Какво е знание и как го познаваме?“
  • EE (Extended Essay) – самостоятелно академично есе/изследване
  • CAS (Creativity, Activity, Service) – дейности извън клас (творчество, спорт/активност, доброволчество) DP Core присъства и през двете години, като учениците пишат TOK есе (около 1500 думи), а самостоятелното есе е сериозен труд, който може да се сравни с писане на дипломна работа. Дълго е около 4000 думи, прави се задълбочено проучване и се работи с ръководител в областта на есето. Работата по есето започва с избирането на тема в началото на 11. клас и продължава през двете години на програмата. Темата се подбира внимателно и може да бъде в областта на всеки един предмет – английски, български, икономика, физика, математика… TOK и EE носят до 3 допълнителни точки, CAS е задължителен за дипломата, но без точки.

Оценяване и точки:

• Всеки от 6-те предмета се оценява по скала от 1 до 7, максималният общ резултат е 45 точки (42 от предмети + до 3 от TOK/EE).
• В края на 12. клас (за България през месец май) учениците държат изпити по всички предмети от дипломата (общо 6 или 7). Изпитите по всеки предмет са няколко и всеки обхваща различна част от материала. Бройката на изпитите може да стигне до 15 – 17, като са разпределени в целия месец. Всички изпити се оценяват външно от комисия на Inernational Baccalaureate Organization.
• За диплома има „passing criteria“ (например минимум 24 точки, покрити CAS изисквания, минимални резултати по HL и т.н.).

Накратко за IB

IB развива цялостната личност – не само академични знания, но и умения приложими в реалния живот.

Дипломата е глобално призната – отваря врати към водещи университети в чужбина, а също така е разпознаваема по цял свят и дава ясна стойност на човека.

Изисква сериозен ангажимент (най-вече в IB DP) – както от ученика, така и от семейството.

Проверявайте акредитацията – само акредитирани училища могат да издават IB дипломи.

В България има добри варианти – 14 акредитирани училища предлагат IB образование.